- С любовта е същото, като с гъбите. - В какъв смисъл? - Когато човек забележи, че е сгрешил - вече нищо не може да си помогнеш...

Всяка сутрин се будя, планирайки да бъде продуктивен и полезен, а после един глас в главата ми се разсмива: "много добър виц" и се смеем и се смеем толкова, че се уморявам и отивам да си дремна.

- Но защо не може? Нали ти сам каза, че твоята врата винаги е отворена за мен! - Това беше, когато ти вече бе вътре.

У него имаше такава липса на потенциал, че и ток не го хващаше.

Бих плюл на всичко... но се страхувам, че ще умра от обезводняване.