- Мъжо, говорих с класната на нашия син. - Какво каза тя? - Дисциплината му била образцова. - Шегуваш се? - Кротко си... изтрезнявал на задния чин.

- Имал ли си такова чувство, когато купиш нещо уж ненужно, но на душата ти е едно такова приятно от това, че го имаш. - Аз така се ожених!

- Имате ли бедни роднини? - Нищо не знам за тях. - А богати? - За съжаление, те пък не знаят нищо за мен...

Каквото посееш - това и ще пушиш.

Лордът излиза. Слугата му държи палтото и пита почтително: - Сър, ако милейди ме изпрати за вас, къде не трябва да ви търся?