- Той замина, подари ми роза, и каза, че ще се върне, когато тя увехне.
- Колко романтично!
- Да, ама розата е пластмасова...
- Аз без крака останах да тичам по нея, стихове й писах, звезди й свалях, подаръци й купувах, сърцето ми щеше да се пръсне докато я целувам! – А тя? – А тя ми вика, че съдбата ни била събрала...
- Какво е по-добре да подаря, един голям подарък или много малки? - Много малки. - Тогава ще подаря пакет семки.
– Скъпииии, купих ти подарък. – И къде е, моля? – Ти да не си сляп?! Облякла съм го...
- Как винаги успяваш да купиш подарък за свекърва си и тя да го хареса найстина? - Влизам в магазина, оглеждам внимателно всичко и избирам това, което най-малко ми харесва...
Срещат се двама. Единият умислен. - К'во си се оклюмал, бе? - Търся подарък за тъщата. Миналата година и купих стол, сега… не знам. - Ми… прекарай му ток.