- Моята тъща не ме обича. - А моята ме обича. - Как успя? - Една нощ обърках спалните ни.

Бедата не идва сама, тя идва с тъщата.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Добрите отношения с тъщата са правопропорционални на квадрата на разстоянието до нея.