- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

- Моята тъща е просто идеална, има само един недостатък. - Какъв? - Диша!

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

- Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата!

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…