Студ. Дъжд. Изведнъж на вратата се звъни. Отварям и какво да видя - тъщата. - Леле, какво правиш навън в това лошо време? Веднага си отивай у вас.

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

- Как са правили изпитания на мостовете в миналото? - Събирали всички тъщи на моста. Ако издържи, то мостът е добър, ако ли не - прекрасен.

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...