Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…

- Тъщата ми след сватбата дойде само веднъж у нас... - Щастливец си ти! - Да бе! И повече не си тръгна...

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина… Тъщата: - Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги го...

- Как е тъста ти? - Не питай! - Какво, да не се е разболял? - По-зле! - Умрял ли е? - По-зле. Сменил си е пола и сега имам две тъщи.

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.