- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Той искаше да скочи от радост, но тежкия ковчек с тъщата на раменете, му тежеше много.

"Смехът удължава живота!" - и зетят започна да се хили до леглото на агонизиращата тъща.

- Подсъдимият, защо сте удушили тъща си? - Не съм я удушил, аз й оказах първа помощ. - Как да го разбираме? - Ами, протече й кръв от носа и за да я спра, аз й пристегнах шията с едно въ...

Бедата не идва сама, тя идва с тъщата.