- Не знам, - отговаря Марийка.
- А аз знам, - вдига ръка Иванчо.
- Трудно се такова на дърветата.
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят...
Една нощ Иванчо чул шум от спалнята и отишъл да провери. Влязал вътре и какво да види - майка му яхнала баща му и се друса усърдно. - Мамо какво правиш? - попитал учуден Иванчо. - А, нищо мамино...
Иванчо пита баща си: - Татко, защо коремът на мама е подут? - Защото е пила много вода, сине - отговаря башата. Иванчо отива при майка си, чука по корема й и казва: - Ей, брато, ако не...
- Иванчо, къде си изцапа така панталона? - Мамо, аз тебе питам ли те, къде все си късаш чорапогащниците?
- Иванчо, кога най-накрая ще си оправиш лошите оценки? - Тате, всеки ден се опитвам, но учителката не оставя дневника без надзор.