Малко момиченце върви през гората. Изведнъж от храстите изскача голямо черно лайно: - Аха, падна ли ми, момиченце! Сега ще те изям! - Не, аз ще те изям! И го изяло… Ето как доброто побежда...

- Здрасти! Откъде ми звъниш? Не се показва номера? - От домофона, глупако. Отвори вратата, половин час чакам вече.

- Момчета, бягайте! Аз ще ги задържа! - Но ти нямаш пистолет! - Затова пък имам семки и кръстословици!

- На колко години сте? – О, вече съм стара! Помня още времето, когато “к*чка” беше обида, а не комплимент…

Когато сме съвсем млади, най-често има с какво, но няма къде. Когато остареем съвсем, обикновено има къде, но няма с какво...