Най-четените вицове в нашата колекция
Двама си говорят за семейния живот. - Вече 15 години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не я задуша. - А сега? - Натам отиват нещата!
Баща на 15-годишния си син: - Как може да пушиш! Аз на твоите години... (замисля се...) абе пуши си, пуши си...
- Да знаеш, муцка, става ми много жал, когато се караме с мъжа ми. - Защо? - Горкия… винаги за всичко е виновен…
- Е, какво е чувството да си женен? - Не е зле, но имам усещане, че тя се омъжи по-сполучливо, отколкото аз се ожених...
Жената на таксиметровия шофьор, след като пак тресна вратата на хладилника, бе тресната със щанга по главата.
Да си влюбен било, когато стоиш като идиот пред женската тоалетна, с женска чанта и женско палто в ръка, и си щастлив!
- Имала ли си някой друг преди мен? - Днес ли?
Ще ходя на родителска среща. Хареса ми напътствието на детето: - Тате, най-вече на никой не вярвай!
- Тате, искам да стана патоанатом! - Само през трупа ми!
Малкото биче и баща му породистият и едър бик стоели от един хълм и заполи стадото-по едно време малкия интуасиазирано се развикал: -Тате тате, виж там онази палава малка юничка и онази черната кра...
- Ако имаш осем ябълки и аз ти дам две, колко ще станат? - Не знам, тате! В училище смятаме с круши...
- Следих ви непрекъснато, разпитах вашите съседи, записах вашите телефонни разговори и даже стрелях по вас, за да ви видя реакцията. И от моите наблюдения стигнах до безспорен извод - вие страдате от...
- Ало, това ли е номер: осем, пет, четири, осем, две, шест? - Не, да, да, да, не, да.
Един слепец напипал на земята парче шкурка. Взел го, опипвал го, опипвал го и казал: - Е, по-голяма тъпотия от това не бях чел!!!
- Уууф, камък ми падна от сърцето. - И на мен оня ден, ама от бъбрека.
По инициатива на българските родители в детската икономическа игра "Монополи" е добавен рушвета.
- Тате, дай десет стотинки. - За какво са ти? - За да ти е гузно, че детето ти има само десет стотинки.
— Извинете, че закъснях. — Какво се случи? — Ми нищо, просто не исках да идвам.
- Какво щеше да правиш, ако имаше един милион? - Нищо. - Как така нищо? - А от какъв зор?
- Прощавайте, господине! Седнала съм на очилата ви, без да искам! - Не се притеснявайте, госпожо, те са виждали много по-лоши неща!