3 Март 1950

95годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом,

да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.

- Страшна работа беше ви казвам,ебах ти войната,ебах ти чудото.

Не е за разказване,ма нейси.От къде да почна?

- От прекосяването на Дунава.

- Лодките,цял ден отиваха пълни и се връщаха празни,аз чаках,

чаках и си викам,мога ли ви еба лодките,другите вече избиват

турци,а аз още се оглеждам.Надух гайдата,лапнах мущука и заплувах

с нея.Хем плувам,хем духам.Ебах ти водата,ебах ти студа,ебааах ти

и духането.Като стигнах на брега,гледам за турци,ма няма,те духнали

към Плевен.Викам си,абе вашта мама турска да еба,аз за къв хуй са

намокрих,бе да са еба в мераклията.И като тръгнахме да гоним

поганците,ебах ти и гоненето,ебах ти и вървенето,край нямаше,

По селата ни посрещаха с хляб,сол и ракия,а най-хубавите моми,

ни целуваха.Вий в кой клас сте?

- В пети.

- Тогава няма да ви казвам,момите,какво още ни караха да правим.

Ебааах ти и момите,не като днешните,ти моми да видиш.

- А в Плевенската епопея,участвахте ли?

- Участвах.Там беше лудница.С никой не можах да се разбера.Руски,

Румънски,Финландски.Всеки ден нападахме,ма турците 6 месеца се

криеха зад стените,защото знаеха,че голям хуй ги чака.Накрая,на

Осман Паша му огладня задника,свършиха му патроните и се предаде.

Сдаде си сабята на Генерал Ганецки.Да ти еба тъпата сабя,дори

магарешки бодили не можеше да реже,за това после му я върнаха.

- А на Шипка бяхте ли?

- И там бях.Там голям хуй ядахме.И Руснаци и Българи,еднакъв

го ядахме.Като заприиждаха турчалята,се чудехме кой по напред да

гръмнем.Гърмяхме,гърмяхме,ма патроните свършиха,а те пак идват.

Мерехме ги с камъни и дървета.Чакахме някой да умре,и него го

хвърляхме.Добре,че в последният момент дойде Генерал Радецки,

Иначе,турците голямо ебане щяха да ни хвърлят.Гъзовете,до сега

щяха да ни болят.За това трябва да обичаме Русия.