Генко често се будеше нощем, сваляше сватбената халка и се радваше на свободата. После я слагаше обратно, гушваше жената и заспиваше.

Генко е в ресторанта с дама. Към тях идва келнера с малко дете в ръцете и се обръща към Генко: - Това е за вас от дамата на масата до прозореца.

Мъжът: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно. Тук, у Генко, сме спретнали един белот. Жената (шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас…

Бай Генко беше нощен пазач и всяка вечер жена му се чудеше с какви думи да го изпрати на работа - с "лека работа" или "лека нощ."

Генко: - Мога с часове да се любувам на моята спяща жена. - Защо пък точно на спяща? - Толкова е прекрасна, когато мълчи...