Поручик Ражевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: - Какво, дъжд ли? - Не...

- Кольо, га бях млад жената като ме погалеше по косата и ми настръхваше фуя. Ся като ме погали по фуя и ми настръхва косата ва.

Семейство обядва. Мъжът се опитва незабелязано да даде чинията си на кучето. Жената обаче го вижда и пита: - Скъпи, нали не искаш да си дадеш яденето на кучето? - Не, само искам да си го сменим.

- Защо плачеш, скъпа? Нали не заминавам за десет години, а само за един месец. - Знам те тебе! Казваш за месец, а ще се върнеш след три дни.

- Скъпи, имаш ли мечта? - Имах... - А сега? - А сега имам теб!