А. Перес:Надеждата е последната утайка, която изпиваме от дъното на горчивата чаша.

Двама рибари си седели и ловили. По едно време единия отишъл да пикае някъде из храстите и като се върнал другия бил нагазил до кръста във водата и гледал унесено с блажена физиономия. - К'во става...

- Не мамо, няма да се омъжа за Иван! - Е как така? Гостите вече са поканени! - Ми онази работа му е крива… - Е ти пък, да няма да стреляш с нея, я!

- Какво караш!? - Карам жените да пъшкат!

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.