Срещат се студент и курсант. Студента: -Труден е нашия живот. Станеш сутрин по някое време. Никаква закуска. След това лекции. Тънка вечеря. Легнеш вечер гладен, а от тавана виси паяк. Ял ли...

По действителен случай: Шефът ми вика: - Емо, раздвижи се малко, знам че вече си мислиш за отпуската! - Ей сега ще се раздвижа да отида на обяд…

- Здравей. Как беше на санаториума. - Все едно бях на работа. Седя, нищо не правя и чакам да стане време за обяд.

Работните съботи са носталгия по ленинските съботници. И минават по същия начин - колкото да се отбие номера и по обяд всички са се прибрали вече...

Професионално заболяване: до обяд ми се яде, следобед ми се спи, а през цялото време имам чувството, че малко плащат!