Моите приятели всичките са някакви- никакви такива жмундляци. Никаква съпричастност, към чуждите нужди немат. Оня месец, кат се напиха, кат трета смяна железничари до пълна безпомощност, аз така съвсе...

Излиза един от стаята на тъща си с котенцето в ръце. Затваря вратата и силно казва: - Как може да се изпикаеш върху мама? А после шепнешком добавя: - Дай да ти стисна лапата!...

Прибира се едно детенце от детска градина, обаче цялото издрано - личице, ръчички.... ужас. Майка му кахърно го пита: - Какво си правил, бе мамо? Защо целия си издран? - Ами играхме хорце около...

- Скъпи, а преди обичаше, когато ходех из къщи, както мама ме е родила. - Разбери, поизносило се е това, в което майка ти те е родила.

Не пускайте често жената да ходи при майка си, защото се връща с фабрични настройки!