"
Червената шапчица кара велосипеда си в гората на път към баба си. От храстите изкочил Кумчо Вълчо, спрял я, изчукал я на полянката и й счупил велосипеда. За късмет минава баба Меца! Червената шапчича плаче:
-Какво стана моето момиче?
-Кумчо Вълчо ми счупи колелото!
Ама нищо не казва за чукането! !
Хванала Меца Вълчо за въшкарника:
-Веднага да оправиш на момичето колелото, защото ще ти извия врата! Аз командвам тук!
Тича Вълчо с един оксижен, заварил счупеното, ама не взел предпазна маска!
Продължила Марийка на колелото към баба си. Пристига, баба й лежи в кревата:
-Здравей бабо! Защо са ти толкова червени очите? Да не си плакала за мен?
Не, курвенце малко, червени ми са от оксижена! ! !
-Какво стана моето момиче?
-Кумчо Вълчо ми счупи колелото!
Ама нищо не казва за чукането! !
Хванала Меца Вълчо за въшкарника:
-Веднага да оправиш на момичето колелото, защото ще ти извия врата! Аз командвам тук!
Тича Вълчо с един оксижен, заварил счупеното, ама не взел предпазна маска!
Продължила Марийка на колелото към баба си. Пристига, баба й лежи в кревата:
-Здравей бабо! Защо са ти толкова червени очите? Да не си плакала за мен?
Не, курвенце малко, червени ми са от оксижена! ! !
137 прегледа