Парадоксът с всепомитащото гюле и непоклатимия стълб намерил решението си, когато Чък Норис се ритнал сам в лицето.

Точно като вашето сърце, Чък Норис не спира да бие...

Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: - Поручик, какво пишете? - Ами съчинявам химн за нашия полк… - Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! - Но защо… Ето тук във в...

- Ритниците със завъртане на Чък Норис всъщност не убиват хора. Те заличават съществуването от времевия континиум.

Водата кипи по-бързо, ако Чък Норис я гледа.