- Както ти звъна и ми се сърдиш. Вечно разправяш, че е два и половина през нощта.

Искам да разкажа за най-трудния период в живота си... Не можех да ходя, едва говорех, не разбирах, какво се случва... но после станах на една годинка и се появи надежда.

Съдия се обръща към обвиняемия: - Значи твърдите, че сте ударили потърпевшия с бирена халба по главата в състояние на невменяемост? - Разбира се! - А как ще докажете? - Халбата беше пълна!

- Би ли искал внезапно да се озовеш в бъдещето? - Да. - Ето, донесъл съм два литра ракия...

- Сине, ела да пием една ракия заедно. - Ама тате! - Аз ти помагах за уроците!