Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

Както си миех съдовете, сифонът ме засмука и ме изхвърли във ваната на съседите, докато съседката се къпеше. Така казах на жената… дано повярва…

- Кръстихме синът ни на майка му. - По-точно? - Майк.

Ако момиче те помоли да я оставиш сама - остави я сама. Само в никакъв случай не я оставяй сама.

Психиатър към пациент: - Е, добре, разкажете всичко отначало. Пациентът, досадено: - Отначало... създадох земята и небето...