Търпението ми може да е безгранично, но все пак си има граници.

Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява: - А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега? Бабата: - Идиот! Ваня Петрова съм аз!

- Избираш мен или Покемона. - Хайде Пикачу не сме желани тук!

Летели си две врабчета. Изведнъж едното свило в лево, а другото свило едно арматурно жeлезо.

- Ало, химическото чистене? - Ще ти дам аз едно химическо! Да ти...! Тук е министерството на културата!