И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.

Тъщата раздразнено: - Да се появи вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…

- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

Тъща ми глътна 10 стотинки. Дреболия, но приятна...