Дошло време да се сеят бостаните в едно село.

Отишли свекарът, свекървата и снахата да сеят бостана. Цял ден сяли те и да тръгват станало време и свекървата се провикнала.

Ааааа снахо , при нас си имаме за берекет. Снахата като нова във семейството се зачудила, не знаела какво да каже.

Гледай сега казала свекървата:

Цопнала се тя на земята, разтъркала си големият гъз на земята и казала.

-Нека тая година дините станат толкова големи колкото моят гъз.

След нея и свекарът и той се метнал на земята и си отъркал кура, и казал

-Нека тая година дините станат с такива дражки колкото моят кур.

Като ги слушала снахата и да не остане и тя безучастна, и тя решила да си каже молитвата .

Седнала и тя на земята както свекървата разтъркала си задника, и казала.

-Нека тая година дините станат толкова червени колкото моята путчица.

И така всички си казали молитвите за берекет , и тръгвали а на среща им пъдарят(пазачат) се подпрял на сопата си и им казал:

-Незнам аз ама , ако удари една градушка колкото мойте мъди, какво хуят ми ли ще ядете незнам.