Два след полунощ. На вратата на сем. Иванови се звъни дълго и настойчиво. След минута Иванов отваря рошав и сънен. Пред вратата стои с тревожен вид съседът Петров.

- Много се извинявам за късния час, съседе! - казва Петров.

- Исках само да попитам… Да имаш случайно мастило за писалка "Паркър"?

- Ти луд ли си, бе? В два по среднощ! Никакво мастило нямам! - тросва се Иванов и тръшва вратата.

След един час отново се звъни. Отваря Иванов - отсреща Петров - сияещ:

- Пак съм аз! Донесох ти два флакона мастило! Да си имаш!… като ми потрябва.