Нощ, купе на кушет-вагон. Марийка и Иванчо гаджета. Изведнъж на Марийка много й се приискало и пошепнала на Иванчо: - "Аз ще се направя на припаднала, а ти ще кажеш, че си лекар и ще помолиш останали...

- Докторе, губим го! - Търси бързо, този скалпел не може да е отишъл дълбоко.

- Докторе, не можах да мигна цяла нощ, дори и проклетата котка под прозореца виеше, какво да правя ... - Ето Ви този фин прах. - За какво е той? - Не е за вас. Дайте го на котката.

В родилния дом лекаря същисан открива, че на едно от леглата лежи мъж: - Ама Вие какво правите тук? - Ако искате вярвайте докторе, но всичко започна от миенето на чинии...

- Докторе, ужас, губя паметта си. - И откога така? - Какво откога?