Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика:

- Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее.

- Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа.

- Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп.

- Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж.

Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже.

- Абе пп... палатките останаха долу!

- Абе ти защо ми го казваш сега, бе?

- На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа.

- Леле, ти си ебати заекващия тъпак!

- Абе мм... а мм... а мм.

- Не мъкай, слизаме долу, че няма време.

Слизат долу и палатките ги няма.

- Каде са палатките?

- Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!