- В колко часа? - попита той. - В шест часа! В шест - каза тя твърдо, - и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.

Да се влюбиш в усмивката и е клише, в циците и обаче е до живот.

- По какво си приличат жените и медалите? - Бориш се да ги спечелиш, а после ти увисват на врата…

- Ех, наборе, наборе, помниш ли, какво беше едно време? Как тичахме след момите? - Че тичахме помня, ама защо тичахме не помня!

Представяш ли си, влизам в стаята… А там - той! Погалва ме по косите… А там - пърхот! – Стига де, отдалече не се забелязва! - Добре, а после ме хваща за ръката… А там - мазоли! – Стига де, не е сме...