"
Един бизнесмен на път за офиса си минавал покрай един просяк и му давал по 20 лева. И така в продължение на една година.
На следващата година започнал да пуска по 10 лева в шапката на просяка.
На третата по 5, а на четвъртата само по левче.
Най-накрая просякът не издържал и го попитал:
- Извинете, бих искал да ви попитам нещо. Вече четири години всеки ден пускате милостиня в шапката ми и с всяка година парите които ми давате намаляват. На какво се дължи това? Нещо бизнеса ли не е наред?
- О не, с бизнеса ми всичко си е наред. Само дето когато започнах да ти давам милостиня бях ерген и затова ти пусках по 20 лева. На следващата година се ожених и за това започнах да ти давам по 10 лева. На третата година ми се роди първото дете, а на четвъртата година второто. Та затова започнах да ти давам по-малко пари, семейство трябва да храня. Големи разходи са това.
Тогава просякът му се развикал:
- Абе педерас, ти да не мислиш че съм длъжен да изхранвам семейството ти бе?
На следващата година започнал да пуска по 10 лева в шапката на просяка.
На третата по 5, а на четвъртата само по левче.
Най-накрая просякът не издържал и го попитал:
- Извинете, бих искал да ви попитам нещо. Вече четири години всеки ден пускате милостиня в шапката ми и с всяка година парите които ми давате намаляват. На какво се дължи това? Нещо бизнеса ли не е наред?
- О не, с бизнеса ми всичко си е наред. Само дето когато започнах да ти давам милостиня бях ерген и затова ти пусках по 20 лева. На следващата година се ожених и за това започнах да ти давам по 10 лева. На третата година ми се роди първото дете, а на четвъртата година второто. Та затова започнах да ти давам по-малко пари, семейство трябва да храня. Големи разходи са това.
Тогава просякът му се развикал:
- Абе педерас, ти да не мислиш че съм длъжен да изхранвам семейството ти бе?
155 прегледа