"
ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ
Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.
P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)
Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.
P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)
119 прегледа