Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита:

- Човече, защо са ти тези звънци?

- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.

- Добра душа си ти, сине мой…

- А, не! Грешен съм, отче.

- И какви са ти греховете?

- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен!

- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли?

- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен…

- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго?

- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня…

Попът го прекъсва:

- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…