Отишла тя и в къщата на другия зет, да провери и него. Скочила в кладенеца и започнала да вика. Ама зетя хич и не помръднал и тя се удавила. На другия ден пред къщата си намерил един мерцедес
с надпис - "На зетя от благодарния тъст!"
След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - питат зетя. - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...
Телефонът звъни. Зетът вдига слушалката. - Ало?... Тъща ми я няма в момента в къщи. Нещо да й предам? - Аз съм нейна приятелка... - Приятелка?! Не може да бъде! Вие сигурно сте сбъркали номер...
Тъща казва на зет си: - Синко, когато умра, не ме погребвайте, а ме изгорете...И пепелта ми разсипете тук, на двора. Зетят отговаря: - Няма начин, мамо, малко ветрец и пак сте вкъщи!
- Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той.
Три периода в живота на жената: - През първия трови нервите на баща си. - През втория на мъжа си. - И през третия на зет си.