Дядо ми е ветеран от Втората световна война, награден посмъртно за това, че се е хвърлил под вражески танк, опасан с динамит. Последните му думи били: - Дееба та'а поледица, дееба!

Полковник на ръба на покрива на казармата: - Редник Петров, клекни! Редник Иванов - прав до него! Редник Костов - наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петро...

- Господин старшина, разрешете да вляза? - Влезте. - Аз по личен въпрос. - Слушам Ви. - Разрешете не по устав. - Давай. - Знаеш ли, как ми омръзна от теб стар глупак! Разрешете да изляза?

Програмист влиза в казармата. Една нощ докато стои на пост, чува, че някой се приближава. - Парола! Няма отговор. - Парола! Пак никой не отговаря. Тогава програмистът сваля автомата, стреля...

Войник пише писмо: 'Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…'