Генко разказва: - Гледам по телевизията някакъв психотерапевт обяснява, че човек за да живее в мир е достатъчно да докарва започнатите неща докрай. Оглеждам се вкъщи и ОПА! Започната бутилка коняк...

- Кажи, Генко, кога ти е следобедната почивка? - Тя спи от един до три. - Коя тя? - Жената. - Аз не питам за жена ти? - Не, но когато тя спи, аз си почивам!

Бюстът наистина беше великолепен. Две огромни гърди, чиято естественост неподлежеше на съмнение, лежаха в дълбокото деколте. Даже жените неволно се заглеждаха в това бяло-розово архитектурно вълшебств...

- Здрасти, Генко! Как е живота? - Чудесно! Дай пет лева.

- Какво става с Генко? Защо не ходи за риба? - Ами той се ожени, ако помниш, за онова момиче, което беше паднало в реката. - Това добре, а за риба защо не ходи? - Сега вече има страх от водата!