Първи януари, вечерта: - Генко, абе какво става с теб? - Защо? - Звъня ти първия път, някаква жена ми обяснява за мъглата. Звъня втори път - некъв полицай обяснява, че си арестуван. Звъня трети...

На вилата. Генко към жена си: - Скъпа, прекопах градината, поправих оградата. Какво още има да се прави? Жена му, умислено: - Виаграта не беше ли за нещо друго?

- Знаеш ли, моята жена е толкова добра, чудесна домакиня, умна... - Генко, толкова ли си закъсал, че си решил да ми продадеш жена си?

Генко се прибира пиян към вилата си, пълзешком, насреща му една змия пълзи. Генко: - Ти накъде пълзиш? Змията: - Ш-ш-ш-ш... Генко: - Правилно, всички спят, няма да говорим шумно...

Мъжа: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно, тук у Генко сме спретнали един белот. Жената(шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас.