Гъзарят:
- Моля те, дай вода!
Скръндзата:
- Не!
Минават няколко часа в молене и най-накрая скръндзата се съгласил. Отсипал 2 капки. Гъзарят (зализвайки косата си):
- Ей, че съм готин, бе!
Две момиченца, добро и зло, седели на оградата и плюели минаващите долу. Злото уцелило трима, а доброто седем, защото доброто винаги побеждава злото!
Снощи към десет и половина оставям аз гаджето пред тях. Излиза баща й... и уж на майтап ми подхвърля един патрон. И усмихнат ми говори: - И да знаеш, моето момче, че след 23.00 летят по-бързо!
Не ми е кофти характерът, слаби са ви нервите. И очите ми са добри, и ризата ми е усмирителна...
– Аз съм истински мъж и имам железни топки! – Гледай да не влизаш във водата, че да не те завлекат на дъното!…
- С кого разговаря този човек? - Сам със себе си. - Е, тогава защо вика? - Не чува добре.