Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек. Но това не е така - аз имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си.

Всичко беше почти като в библията. В началото беше словото, а чак после боя...

Няколко часа ви делят до изречението: "Ама нали, нищо нямаше да си подаряваме"…

Днес срещнах човек с характер като моя. И след 10 минути вече исках да убия тая гад...

Ако пострадам на фирмения банкет, това трудова злополука ли е?