- Иванчо няма ли да се оженим, най-накрая с тебе. - Но защо, Марийке, толкова добре си живеем... - Ами... много искам да станем любовници.

Една нощ Иванчо чул шум от спалнята и отишъл да провери. Влязал вътре и какво да види - майка му яхнала баща му и се друса усърдно. - Мамо какво правиш? - попитал учуден Иванчо. - А, нищо мамино...

Учителката пита децата: - Вчера бяхме в кравефермата. Видяхте кравите, видяхте как ги хранят и как се грижат за тях. Но защо очите на кравите бяха тъжни? Само Иванчо вдига ръка. - Кажи Иванчо...

- Иванчо, признай си, кой ти написа съчинението? - Не знам, честна дума! Рано легнах да спя, госпожо Петрова.

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита: - Какво става, защо закъсня? - Паднах от третия етаж. - Е какво, цял час ли пада, че чак сега идваш?