Учителката: - Иванчо, кажи две местоимения? - Кой, аз? - Браво, Иванчо.

- Иванчо, ти ли научи папагала да произнася толкова много мръсни думи? - Не, мамо, аз само му обясних какви думи не трябва да произнася.

Иванчо: - Марийке, ела да си играем на икономика. - Как се играе? - Аз ще ти спретна един курпоративен данък, а ти ще се оплакваш, че е много голям.

- Иванчо, кажи едно стихотворение! - Аз сам българче… - Спри, спри, не се оплаквай, кажи стихотворение!

Майката обясни на петгодишния Иванчо, откъде се е появил. А таткото подслушваше, и научавайки истината ги напусна.