Иванчо си дошъл от училище и имал за домашно да напише 5 изречения. Отишъл при майка си.

- Мамо, кажи едно изречение.

Майката:

- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш!

Иванчо го записал. Отишъл при баща си.

- Тате, кажи едно изречение.

Баща му:

- Остави ме, че чета вестник.

Иванчо го записал. Отишъл и при кака си.

- Како, кажи едни изречение.

Кака му:

- Разкарай ми се от главата, че излизам с гаджето.

Иванчо пак го записал като изречение.

Отишъл при дядо си:

- Дядо, кажи изречение.

Дядо му:

- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.

Иванчо отново го записал.

След това излезнал навън и чул някой да казва:

- Терзан по бели гащи!

На другия ден Иванчо отишъл на училище.

Учителката казала:

- Иванчо, кажи си първото изречение.

Иванчо:

- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш.

Учителката:

- Иванчо, престани!

Иванчо:

- Остави ме, че чета вестник!

Учителката:

- Абе Иванчо, засрами се! Ще те заведа при директорката.

- Разкарай се, че излизам с гаджето.

Водят Иванчо при директорката. Директорката го попитала:

- Какво има бе, Иванчо?

Иванчо:

- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.

Директорката:

- Абе Иванчо, ти знаеш ли коя съм аз?

Иванчо:

- Терзан по бели гащи!