- Иванчо, кажи едно стихотворение! - Аз сам българче… - Спри, спри, не се оплаквай, кажи стихотворение!

- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми.

- Иванчо, къде ти е бележникът??? - Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.

- Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? - Ами, разказвам си вицове и затова. - Вчера се смя много силно. - Разказах си един дето не го бях чувал.

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? - Ами... защото очите са по-напред от ушите.