Отново имам дежавю, отново е понеделник сутрин, отново съм на същото място по същото време и отново ми е пак толкова лошо...

- Панталонът ви е добре скроен, много е елегантен - какво не му харесвате? - Малко ме стяга под мишниците.

- Не бях пиян - оправдава се шофьор в съда. - Бях само малко пийнал. - А-а-а, това е друго нещо значи, - казал съдията. - Тогава ви осъждам не на тридесет дни, а само на един месец.

Когато я видях за първи път, усетих нещо… Но когато я видях сама да разтоварва бидоните с джибри и да зарежда казана, вече разбрах: - ТОВА е Любов…

- Признавате ли - пита съдията, - че сте искали да влезете в театъра в нетрезво състояние? - Разбира се, че признавам - отговаря обвиняемият. - Ако бях трезвен, това никога не би ми дошло на ум.