Из мемоарите на политзатворник от 1980.

Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата

с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.

Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар

на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната

зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и

на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:

- Я да свалиш това говедо от стената!

- Кое по точно?

Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме

назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на

съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт

за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:

- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и

насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."

Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.

Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото

благо. Наближаваше националният празник и реших да направя

плакат, който закачихме на входа на кариерата.

"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"

Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.