"
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика:

- Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.

Иванчо, врял и кипял, вика:

- Ами къде е, отпред е, къде?!

Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал й парите. Пибира се у тях и като го попитала майка му, къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дала му още 5лв. и пак го пратила да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика:

- Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.

Иванчо, вече научен от видяното, вика:

- Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е!

Марийка обаче се събула и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен...

Майка му го пита:

- А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе?

- Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
163 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Иванчо

В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: - Едно, две, три, четири… Гошко: - … пет, шест, седем, осем… Иванчо: - … девет, десет, вале, дама, поп…

Иванчо

Урок по химия. Учителката пита: - Петя, ти какъв цвят разтвор получи? - Оранжев! - Браво! Отличен! А ти, Таня, какъв цвят получи? - Жълт! - Не е зле, на теб петица! А ти, Иванчо? К...

Иванчо

Учителката пита децата: - Вчера бяхме в кравефермата. Видяхте кравите, видяхте как ги хранят и как се грижат за тях. Но защо очите на кравите бяха тъжни? Само Иванчо вдига ръка. - Кажи Иванчо...

Иванчо

Отива Иванчо на училище с подуто и насинено лице. Учителката загрижена го пита: - Иванчо, какво се е случило с теб? - Нищо, кацна ми една оса на бузата... - И те ужили? - Не можа! Татко...

Иванчо

Семейна двойка с 30 годишен брак закусва. Жената дълго гледа замислено и казва: - Ванчо, ти мен все още обичаш ли ме? Мъжът гневно мята вилицата си на масата: - Миче бееее, кажи бе душа, защо...