Миналото е измамно нещо… ти си спомняш едно, тя си спомня същото, само че по друг начин…

- Скъпи, отивам на урок по езда. - Знам скъпа, конят звъня вече два пъти по телефона…

Той: - Какво ли бих правил без теб? Тя: - Да ти подскажа ли?

Той: - Не мога да живея без теб! Тя отговаря: - И аз - не мога без такива думи да живея.

- Какво правиш? - Обичам те, липсваш ми, сънувам те, мисля за теб… А ти? - Ям баничка!