- За какво мислиш? - За същото, за каквото и ти. - А аз за какво мисля? - Ето за това мисля и аз.

- Моето момиче е като мобилния ми телефон. - Такава мъничка, съвременна, необходима? - Не, когато свършат парите и не говори с мен!

- Бейби, действаш ми като Слънцето. - Ауууу, колко мило. И как по-точно? - Ми, не мога да те гледам.

Поглежда ме един в бара, усмихва се, пита любезно: - Какво ще пиете? Усмихвам се и аз, любезно: - Противозачатъчни.

- Ах Васко, днес беше много добър. - Аз не съм Васко. Аз съм Иван. - Аааа. Ама днес не е ли четвъртък.