- Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи и се обаждам от стаята: "Пешо, ти ли си?"
- А той?
- А той е Иван.
Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...
- Пешо бе, как ги различаваш твоите близнаци? - Много просто! Карам ги да броят. Единият може да брои до две хиляди, а другият - до три хиляди и петстотин.
- Къде беше цялата нощ? - пита жената. - Бях у Пешо по работа! Помагах му. Жената се обажда на Пешо: - Ало, Пешо! Здрасти! Да знаеш къде е бил моя тази нощ? - Що за въпрос! При мен е -...
- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...
Говорят си две приятелки: - Защо се разведе с Пешо? - Ти би ли живяла с човек, който скита насам-натам, пие всеки ден, а като се напие прави скандали? - Разбира се, че не! - И Пешо не искаше.