Двама старци, на по 90 години, седят на пейка в парка. Единия казва с гордост: - Изглежда, смъртта е забравила за нас. Другия, сложил пръст на устните си: - Ш-ш-шт!

В главата ми вече се роди план за убийство, идея за скриване на тялото и скриване на следите… А тя да вземе да се извини… Нищо де… Следващия път…

- Защо си толкова тъжна? - Бях в мола и се влюбих в едни ботушки, но нямаха моя размер. - Мислех, че ако любовта е истинска то размерът няма значение.

- Болеше ли? - Кое? - Когато падна от небето... - О, колко си мил! - ...Защото, лицето ти е като смазано...

Карат се двама познати старци: - Скапаняк изкуфял!! Да знаеш, че няма да стъпя на погребението ти! - Пък аз няма и да те поканя!