Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.

- Кажете, - пита военния доктор наборника. - винаги ли заеквате? - Н-не, с-с-самo к-когато г-г-говоря.

- Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? - В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!

Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, господин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама т...

Най-почетния дълг е войнския, а най-приятния - съпружеския.