Късно вечерта операторката на спешни случаи 112 вдигнала слушалката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком.

Момиченцето: (едва доловимо) Ало?

Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позвъня на 112?

Момиченцето: (едва доловимо) Не!

Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е?

Момиченцето: (едва доловимо) Да.

Операторът: Мога ли да говоря с нея?

Момиченцето: (едва доловимо) Не.

Операторът: Защо не?

Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета!

Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е?

Момиченцето: (едва доловимо) Да.

Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него?

Момиченцето: (едва доловимо) Не.

Операторът: Защо, за Бога, да не мога?

Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает!

Операторът: О, Боже! Какво прави?

Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията.

Операторът: Значи там има полиция?

Момиченцето: (едва доловимо) Да.

Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите?

Момиченцето: (едва доловимо) Не!

Операторът: Защо не?

Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети.

Операторът: Добре, а какво прави майка ти?

Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите.

Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях?

Момиченцето: (едва доловимо) Не.

Операторът: Добре, за Бога, защо?

Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети.

Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща?

Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме!!!