- Надежда!
- Е що, бе?
- Ми щото надеждата винаги умира последна!
- Както видя тъща си и имам чувство, че съм туроператор, веднага ми се иска да я изпратя някъде.
- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?
Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...
Брачните договори щяха да са доста по-популярни, ако в тях освен въпроса за имуществото се разглеждаше и въпроса за поведението на тъщата.
Звъни телефона. Отговаря мъжа: - Хванали сме тъща ти. Ако не платиш 100 000$ ще я клонираме.