Хубавата параноя струва колкото дузина фобии.

- Миличък… пак съм бременна! Вече се чудя дали няма нещо във въздуха? - Да… крачетата ти!

– Днес се навършват петнадесет години откакто се оженихме с теб! – Не съм забравил, но вече ти простих за това…

В училище раздават бележниците. Гошо се прибира. - Мамо, нали знаеш колко обичам госпожата. - Да! И какво? - Ами за това ще остана още една година в нейния клас.

— Скъпи, напомни ми, моля те, да отида да дам кръв. — Значи, да пиеш кръв не забравяш! А да дадеш не помниш!